Карго застраховката (застраховка на товари по време на превоз) е полица, която изплаща на застрахования стойността на стоката, ако товарът бъде загубен или повреден по време на транспорта. Отговорността на превозвача, от своя страна, е ограничена с международни конвенции: при автомобилния транспорт например обезщетението по CMR е ограничено до 8,33 SDR на килограм бруто тегло, а тази сума при ценни товари може да покрие само малка част от вредата. Когато товарът пристигне повреден, първото, което трябва да направите, е да впишете щетата в документа за доставка, да я заснемете и незабавно да уведомите писмено застрахователя и превозвача.

Кой плаща, ако товарът ви бъде повреден?

Отговорът рядко е толкова прост, колкото изглежда. Кой ще поеме стойността на щетата зависи от три въпроса: настъпила ли е щетата, докато товарът е бил под отговорността на превозвача, застрахован ли е товарът и коя страна е носела риска в този момент според правилото Incoterms в договора за продажба?

Дори когато превозвачът (автопревозвач, корабособственик, авиокомпания) е виновен, отговорността му е ограничена с международни конвенции в зависимост от вида транспорт:

Освен това в някои случаи превозвачът изобщо не носи отговорност. По CMR например развала, произтичаща от естеството на самата стока, недостатъчна опаковка от страна на изпращача или неправилно товарене могат да освободят превозвача от отговорност. Затова предположението, че „превозвачът ще плати“, на практика често завършва или с частично обезщетение, или с продължителен спор.

Защо 8,33 SDR/kg често не са достатъчни?

SDR (специални права на тираж) е разчетна единица на МВФ, основана на кошница от валути, като курсът ѝ се променя ежедневно. Тъй като лимитът по CMR зависи от теглото на товара, а не от неговата стойност, при леки, но ценни стоки разликата между обезщетението и реалната вреда се увеличава.

Прост пример: ако палет с електронно оборудване от 500 kg бъде напълно унищожен, максималната отговорност на превозвача е 500 × 8,33 = 4165 SDR. Ако фактурната стойност на стоката е няколко пъти по-висока, при липса на застраховка разликата остава за сметка на собственика на товара. За строителни материали със същото тегло обаче този лимит може да покрие цялата вреда. С други думи, лимитът по CMR е явно недостатъчен за стоки с високо съотношение стойност/тегло като текстил, електроника, машинни части, лекарства и козметика.

CMR позволява лимитът да бъде надвишен, ако изпращачът впише в товарителницата по-висока стойност на стоката или специален интерес от доставката и заплати допълнителна такса. На практика обаче това се използва рядко; собствениците на товари обикновено предпочитат да сключат собствена карго застраховка. За функцията на документа CMR и попълването му вижте статията ни какво е товарителница CMR.

Разлика между карго застраховка и застраховка „Отговорност на превозвача“

На пазара често се бъркат две полици. Едната защитава товара, другата – превозвача.

ХарактеристикаКарго застраховка (застраховка на товари)Застраховка „Отговорност на превозвача“ (CMR)
Кого защитава?Собственика на товара (продавач или купувач)Превозвача (транспортната фирма)
Какво изплаща?Покритите загуби и щети въз основа на застрахователната сума по полицатаСумата, за която превозвачът носи законова отговорност, в рамките на лимитите по CMR
Необходима ли е вина на превозвача?Не; достатъчно е да настъпи покрит рискДа; трябва да е възникнала отговорност на превозвача
Лимит на обезщетениетоЗастрахователната сума (напр. стойност CIF + определена надбавка)Лимитът по CMR от 8,33 SDR/kg и лимитът по полицата
Кой я сключва?Продавачът или купувачът според IncotermsТранспортната фирма

Практическият извод: когато превозвачът казва „имаме CMR застраховка“, това не означава, че товарът ви е застрахован за пълната си стойност. За да защитите стойността на товара, трябва да сключите отделна карго застраховка.

Клаузи ICC A, B и C: сравнение на покритието

Международните полици за застраховка на товари обикновено се основават на Institute Cargo Clauses (ICC) на Института на лондонските застрахователи. Съществуват три основни нива:

РискICC (A)ICC (B)ICC (C)
Пожар, експлозияДаДаДа
Засядане, потъване или преобръщане на корабаДаДаДа
Преобръщане или дерайлиране на сухопътното превозно средство, сблъсъкДаДаДа
Обща авария и изхвърляне на товар зад бордаДаДаДа
Земетресение, мълнияДаДаНе
Проникване на морска, езерна или речна вода в трюма/контейнераДаДаНе
Пълна загуба на колет, паднал при товарене/разтоварванеДаДаНе
Други рискове като кражба, частична кражба, счупване, намокрянеДа (освен изключенията)НеНе

ICC (A) е подход „всички рискове“: покрит е всеки риск, който не е изрично изключен в полицата. ICC (B) и ICC (C) работят на принципа на изброените рискове; риск, който не е в списъка, не е покрит.

И трите клаузи имат общи изключения: развала, произтичаща от естеството на стоката, недостатъчна или неподходяща опаковка, обичайна фира и изтичане, вреди, причинени от забавяне, и умишлени действия на застрахования. Рисковете от война и стачки не са включени в стандартните клаузи; те се добавят с отделни клаузи (Institute War Clauses, Institute Strikes Clauses). При товари в студена верига за рискове като повреда на хладилния агрегат обикновено е необходимо допълнително покритие; страницата ни за транспорт в студена верига може да ви даде представа.

Кой сключва застраховката според Incoterms?

Правилата Incoterms определят в кой момент рискът преминава от продавача към купувача. Задължение за застраховане съществува само при две правила; при останалите страната, която носи риска, сключва застраховка, за да защити собствения си интерес.

Правило Incoterms 2020Задължение за застрахованеКой обикновено застрахова на практика?
EXW, FCA, FAS, FOBНямаКупувачът (рискът преминава към него на ранен етап)
CFR, CPTНямаКупувачът; въпреки че продавачът плаща навлото, рискът преминава при предаването на първия превозвач
CIFЗадължително за продавача; минимум ICC (C)Продавачът, в полза на купувача
CIPЗадължително за продавача; минимум ICC (A)Продавачът, в полза на купувача
DAP, DPU, DDPНямаПродавачът (рискът е негов до мястото на местоназначение)

Обърнете внимание, че при CIF минималното покритие е ICC (C): ако като купувач искате по-широка защита, трябва да я впишете в договора за продажба или да сключите допълнителна застраховка. За подробности относно правилата вижте нашето ръководство за Incoterms 2020.

При внос в Турция съществува разпоредба, според която транспортната застраховка трябва да бъде сключена със застрахователно дружество, извършващо дейност в Турция, затова е полезно фирмите, внасящи стоки в Турция, да потвърдят избора си на полица със своя застрахователен консултант или агент. Тъй като застраховката е елемент от митническата стойност, тя трябва да бъде декларирана правилно и при митническото оформяне.

Как се определя застрахователната сума?

Застрахователната сума е максималната сума, която се изплаща при щета, затова е важно да бъде определена правилно. Обичайната пазарна практика е към стойността CIF на стоката (цена на стоката + навло + застраховка) да се добави надбавка от около 10 процента. Тази надбавка има за цел да покрие очакваната печалба и допълнителните разходи, ако товарът не пристигне. Incoterms 2020 също предвиждат при CIF и CIP застраховката, сключена от продавача, да покрива минимум 110 процента от договорната цена.

Този процент не е фиксиран; застрахованият и застрахователят могат да договорят различна надбавка или различна база за стойността (например само фактурната стойност или стойност, включваща митата). Размерът на премията се определя от застрахователя според вида на стоката, опаковката, маршрута, вида транспорт и избраната клауза; не бива да приемате определена ставка, без да сте получили актуална оферта.

Точката, за която трябва да внимавате, е подзастраховането: ако застрахователната сума е определена под действителната стойност на стоката, при частична щета обезщетението обикновено се намалява в същото съотношение.

Какво да правим стъпка по стъпка, когато товарът пристигне повреден?

Голяма част от обезщетението зависи от действията през първите часове. Последователността по-долу дава обща рамка за автомобилния, морския и въздушния транспорт.

  1. Проверете преди да приемете доставката. Сравнете пломбата на камиона, вратите на контейнера, опаковките и броя на колетите с документа за доставка. Ако пломбата е скъсана или номерът ѝ е различен, отбележете това.
  2. Впишете щетата в документа за доставка. При автомобилния транспорт – в съответното поле на CMR, а при морския и въздушния – в разписката за доставка или складовата разписка, ясно опишете характера на щетата (смачкване, намокряне, липсващи колети и др.) и вземете подписа на шофьора или на лицето, извършващо доставката. Документ, подписан „без забележки“, затруднява последваща претенция за щета.
  3. Направете снимки и видео. Преди отварянето на камиона или контейнера и по време на разтоварването заснемете опаковката, етикетите, пломбата и повредените продукти с информация за датата.
  4. Отделете повредената стока, не я унищожавайте. Запазете стоката и опаковката до извършването на експертизата; вземете разумни мерки, за да предотвратите увеличаване на вредата.
  5. Незабавно уведомете писмено застрахователя и превозвача. Внимавайте за сроковете: по CMR видимите щети трябва да се заявят с писмени резерви в момента на доставката, а невидимите – в кратък срок след доставката (по CMR 7 дни, без неделите и официалните празници). При морския и въздушния транспорт също се предвиждат различни и кратки срокове; задължително проверете условието за уведомяване в полицата си.
  6. Поискайте експертиза (сюрвей). Застрахователят или упълномощен от него експерт оглежда щетата на място и изготвя доклад за причината и размера ѝ. Поканването и на превозвача на експертизата улеснява последващото регресно производство.
  7. Предявете писмено отговорност на превозвача. Изпратете на превозвача писмо, с което заявявате, че го държите отговорен за щетата. Така се запазва регресното право на застрахователя срещу превозвача, след като изплати обезщетението.
  8. Съберете документите и подайте преписката. Пълната преписка ускорява процеса по обезщетяване.

Необходими документи за преписката по щетата

При морския транспорт съдържанието на коносамента и това дали той е „чист“ (clean) са определящи за претенцията за щета; за подробности вижте статията ни какво е коносамент.

Чести грешки

Какво прави спедиторската фирма в процеса по застраховане и щети?

Тъй като спедиторът познава маршрута и вида транспорт на товара, той помага застрахователната нужда да бъде определена правилно: на този етап се изяснява кой трябва да застрахова при съответното правило Incoterms, коя клауза отговаря на риска на товара и как да се изчисли застрахователната сума. При щета спедиторът поддържа комуникацията с превозвача, дава насоки за забележките, които трябва да се впишат в документа за доставка, и за организирането на експертизата, и осигурява транспортните документи, необходими за преписката по щетата.

От 2005 г. KEY Forwarding обслужва собственици на товари в автомобилния, морския и въздушния транспорт, както и в процесите по митническо оформяне. Можете да обсъдите с нашите търговски представители подходящия вариант за застраховане на вашия товар и стъпките, които да следвате при щета.

Често задавани въпроси

Задължителна ли е карго застраховката?

По принцип за собственика на товара няма законово задължение; при правилата Incoterms CIF и CIP обаче продавачът е длъжен да сключи застраховка. При останалите правила се препоръчва страната, която носи риска, да сключи застраховка, за да защити собствения си интерес.

Какъв е лимитът на отговорност по CMR?

Според Конвенцията CMR отговорността на превозвача за загуба или повреда е ограничена до 8,33 SDR на килограм бруто тегло на липсващата или повредената част. Равностойността на SDR в турски лири или евро се променя според валутния курс.

Едно и също ли са карго застраховката и CMR застраховката?

Не. Карго застраховката защитава собственика на товара и стойността на стоката; CMR застраховката покрива законовата отговорност на превозвача в рамките на лимитите по CMR. За пълна защита е необходима карго застраховка.

Каква е разликата между ICC A и ICC C?

ICC (A) покрива всички рискове, които не са изключени в полицата. ICC (C) покрива изброени големи рискове като пожар, експлозия, катастрофа, потъване и обща авария; щети като кражба, намокряне и счупване не са покрити по клауза C.

В какъв срок трябва да се съобщи за повреден товар?

Видимата щета трябва да се впише в документа в момента на доставката. По CMR за невидима щета е необходимо писмено уведомление в срок от 7 дни след доставката (без неделите и официалните празници); при морския и въздушния транспорт сроковете са различни, а освен това трябва да се провери и условието за уведомяване в полицата.

Как се изчислява застрахователната сума?

Обичайната практика е към стойността CIF на стоката да се добави надбавка от около 10 процента; Incoterms 2020 също предвиждат минимално покритие от 110 процента при CIF и CIP. Със застрахователя може да се договори и различна база за стойността.

Какви документи са нужни за обезщетение при щета?

Основните документи са полицата, търговската фактура, опаковъчният лист, CMR или коносаментът, документът за доставка със забележка за щетата, снимките, експертният доклад и писмото до превозвача за предявяване на отговорност.

Получете безплатна оферта

Свържете се с нас за вашите нужди от международен транспорт и логистика.

Оферта →